ВиК Йовковци
Велико Търново
ПОДАЙ СИГНАЛ 24 часа в денонощието
0700 18126 / 062 618 126 / 062 620 077

Закон за водите

 

ЗАКОН за водите

 

Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр. 81 от 6.10.2000 г., в сила от 6.10.2000 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 108 от 14.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г., в сила от 11.06.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм., бр. 69 от 5.08.2003 г., бр. 84 от 23.09.2003 г., доп., бр. 107 от 9.12.2003 г., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г., изм., бр. 77 от 29.07.2005 г., изм. и доп., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр. 66 от 15.08.2006 г., изм., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 22 от 13.03.2007 г., в сила от 11.02.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 36 от 4.04.2008 г., изм., бр. 52 от 6.06.2008 г., бр. 70 от 8.08.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 95 от 1.12.2009 г., изм., бр. 103 от 29.12.2009 г., изм. и доп., бр. 61 от 6.08.2010 г., изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г., бр. 28 от 5.04.2011 г., в сила от 5.04.2011 г., доп., бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм. и доп., бр. 80 от 14.10.2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 45 от 15.06.2012 г., в сила от 1.09.2012 г., изм., бр. 77 от 9.10.2012 г., в сила от 9.10.2012 г., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 103 от 29.11.2013 г., доп., бр. 26 от 21.03.2014 г., изм. и доп., бр. 49 от 13.06.2014 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 12 от 13.02.2015 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., бр. 17 от 6.03.2015 г., в сила от 6.03.2015 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015 г., изм., бр. 61 от 11.08.2015 г., бр. 95 от 8.12.2016 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 22.12.2015 г., бр. 15 от 23.02.2016 г., бр. 51 от 5.07.2016 г., в сила от 5.07.2016 г., изм. и доп., бр. 52 от 8.07.2016 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г., изм. и доп., бр. 12 от 3.02.2017 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. и доп., бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 55 от 3.07.2018 г., доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. и доп., бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г., бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г., в сила от 1.08.2016 г., изм. и доп., бр. 25 от 26.03.2019 г., бр. 61 от 2.08.2019 г., в сила от 2.08.2019 г., изм., бр. 21 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изм., бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г., доп., бр. 13 от 16.02.2021 г., изм. и доп., бр. 17 от 26.02.2021 г., бр. 20 от 11.03.2022 г., изм., бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., доп., бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., изм. и доп., бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г., изм., бр. 102 от 8.12.2023 г.

Сборник закони - АПИС, кн. 8/99 г., стр. 177; кн. 11/2000 г., стр. 49; кн. 6/2003 г., стр. 244; кн. 9/2003 г., стр. 9; кн. 10/2003 г., стр. 105; кн. 2/2004 г., стр. 11; кн. 3/2005 г., стр. 36; кн. 10/2005, стр. 24;

Библиотека закони - АПИС, т. 5, р. 4, № 530а

(*) (Бел. ред. - относно влизането в сила на измененията на Закона за водите с ДВ, бр. 12 от 13.02.2009 г., виж Параграф единствен от Закона за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 32 от 2009 г.)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 1. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.

 Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за:

 1. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване;

 2. намаляване на замърсяването на водите;

 3. опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море;

 4. прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества;

 5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества;

 6. прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества;

 7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

 (2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:

 1. предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни зони;

 2. насърчаване на устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси;

 3. комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси;

 4. прилагане на мерки за опазване и подобряване на водната среда;

 5. осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратяване на замърсяването им;

 6. намаляване на последиците от наводнения и засушавания;

 7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) оценка и управление на риска от наводнения;

 8. (нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

 Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Целта по чл. 2 се постига при спазване на следните принципи:

 1. признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;

 2. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление;

 3. определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите;

 4. координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси;

 5. прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите;

 6. прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им;

 7. предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите;

 8. предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване;

 9. поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;

 10. замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите;

 11. възмездност на водните услуги;

 12. възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване на околната среда;

 13. предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане;

 14. свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията и управлението на водностопанските системи, се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по съответните специалности.

Чл. 3. Води на територията на страната са:

 1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) повърхностните води;

 2. подземните, включително минералните води;

 3. вътрешните морски води и териториалното море;

 4. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) водите на река Дунав, река Резовска и река Тимок в рамките на държавната граница на Република България.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Пресните води на територията на Република България са национални стратегически ресурси.

 (2) Източниците на водите по ал. 1 са:

 1. валежите на територията на страната;

 2. притокът на трансгранични води от съседните държави, в т. ч. половината от оттока на тези води, ако те обозначават държавната граница и ако не е предвидено друго в международни договори, по които Република България е страна.

 (3) Ресурсите по ал. 1 се управляват по реда на този закон и при отчитане на глобалното изменение на оттокообразуващите климатични фактори в региона.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.).

Чл. 5. Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.

 Чл. 6. Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл. 7. Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на следните принципи:

 1. обществената значимост на водата като ценен природен ресурс;

 2. многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права;

 3. закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването й не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система;

 4. упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система.

 Чл. 8. (1) Общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно.

 (2) За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.

 (3) Лицата, осъществяващи дейностите по ал. 1 и 2, са длъжни да опазват околната среда.

 Чл. 9. (1) Водите по чл. 3 се управляват на национално и на басейново ниво.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите.

 (3) За подпомагане на дейността по ал. 2 към Министерството на околната среда и водите се създава Висш консултативен съвет по водите.

 (4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г., бр. 65 от 2006 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г. ) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Министерството на туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други.

 (5) Министърът на околната среда и водите издава Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.

 (6) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява в съответствие с държавната политика по водите от басейнови дирекции за управление на водите.

 Чл. 10. (1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:

 1. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството - за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;

 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г. ) министъра на земеделието и храните:

 а) за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места;

 б) чрез Изпълнителната агенция по горите - за насажденията в системите и съоръженията по буква "а";

 3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 14 от 2015 г.) министъра на енергетиката - за хидроенергийни системи и обекти;

 4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) министъра на околната среда и водите - за водовземните съоръжения за минерални води, публична държавна собственост.

 (2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) При осъществяване на политиката по ал. 1 и 2 приоритетно се изпълняват програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни и в плановете за управление на риска от наводнения.

 (4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Министерският съвет определя държавната политика за отрасъла водоснабдяване и канализация (В и К) като част от водостопанската политика на страната и Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.

 (2) Министерският съвет приема Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за период не по-малък от 10 години.

 (3) Със стратегията по ал. 2 се определят основните цели, приоритетите, етапите и необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на В и К системите и за повишаване на качеството на В и К услугите.

 (4) Политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация се провежда от:

 1. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството;

 2. общинските съвети и кметовете на общини.

 Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво, като:

 1. разработва и предлага на Министерския съвет Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България;

 2. осъществява координация и контрол по изпълнението на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията;

 3. разработва и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията;

 4. издава подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията, в случаите когато това е предвидено със закон;

 5. координира управлението на В и К системите на национално ниво;

 6. изпълнява функциите на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

 7. създава и поддържа Единна информационна система и регистър на асоциациите по В и К и В и К операторите по чл. 198р;

8. одобрява краткосрочни и средносрочни програми за проучване, проектиране и изграждане на В и К системи - публична държавна собственост, в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията и регионалните генерални планове на В и К системите на съответните обособени територии и подпомага общините при изпълнението на програмите им по чл. 10в, ал. 1, т. 1;

9. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството при осъществяването на координирането на управлението на В и К системите на национално ниво:

 1. координира промените в границите на обособените територии и обнародва в "Държавен вестник" решенията на асоциациите по В и К за промяна на границите на обособените територии;

 2. осигурява обединяването на регионалните генерални планове на В и К системите в сборен документ на национално ниво за нуждите на управление на отрасъла В и К;

 3. дава методически указания за разработването на регионалните генерални планове на В и К системите и генералните планове на агломерации над 10 000 еквивалентни жители (е. ж.) на В и К системите и инвестиционните програми към тях;

 4. координира дейността на асоциациите по В и К.

 (3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала:

 1. одобрява програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала;

 2. предлага за одобряване от съответните общи събрания програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

 3. сключва договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, а когато държавата е собственик на над 50 на сто от капитала - сключва договорите след оправомощаване от общото им събрание;

 4. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) в договорите по т. 3 определя основните показатели за дейността на В и К операторите в съответствие с одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бизнес планове и контролира изпълнението им съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г.; Решение № 8260 на ВАС от 2005 г. - бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г., бр. 39 от 2009 г.);

 5. осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от В и К операторите, като за целта получава от тях информацията по чл. 198с;

6. при условията и по реда на Закона за държавните помощи прави уведомление за предоставяне при необходимост на държавни помощи на В и К оператори.

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Общинският съвет:

 1. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) приема програма за развитието на водоснабдяването и канализацията на територията на общината в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, плана за интегрирано развитие на общината и програмата за реализирането му, с регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията на обособената територия и генералните планове на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията;

 2. приема програма за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

 3. приема и предлага за одобряване от съответните общи събрания на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала, програми за преструктурирането им;

 4. одобрява договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

 5. изразява становище по разработените от В и К операторите бизнес планове;

 6. определя представители на общината в органите за управление на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала;

 7. определя представител на общината в съответната асоциация по В и К и съгласува мандата му;

 8. отговаря за координирането на управлението на В и К системите и съоръженията на обособената територия в предвидените в закона случаи.

 (2) Кметът на общината:

 1. разработва и предлага за одобрение от общинския съвет програмите по ал. 1, т. 1 и 2;

 2. осъществява координацията по подготовката и реализацията на проектите за В и К инфраструктура, които се реализират с безвъзмездна помощ чрез оперативните програми, финансирани от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз;

 3. предвижда в общите и подробните устройствени планове мероприятията, необходими за развитието на водоснабдяването и канализацията в общината, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерациите над 10 000 е. ж.;

 4. сключва договорите за възлагане на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик, или когато е собственик на над 50 на сто от капитала, ако е оправомощен от общото им събрание;

 5. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) определя основните показатели за дейността на В и К операторите по т. 4 и за развитието им в съответствие с одобрените от КЕВР бизнес планове, контролира изпълнението им и го отчита пред общинския съвет;

 6. участва като представител на общината в съответната асоциация по В и К;

 7. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

Чл. 10г. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп., бр. 55 от 2018 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите имат право на безплатен достъп до информационните системи и документите на други държавни органи и органи на местното самоуправление, както и на всички институции и органи, поддържащи регистри и информационни системи, предвидени в закон, когато данните от информационните системи и документите засягат управлението на водите и регулирането на В и К услугите и собствеността върху В и К системите, а председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – когато данните от информационните системи и документите засягат експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях.

Чл. 10д. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г. ) Интегрирането на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор се извършва от Координационен съвет по водите, включващ министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на енергетиката, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на образованието и науката или оправомощени от тях длъжностни лица, и представител на Националното сдружение на общините в Република България.

 

(2) Съветът по ал. 1:

 

 1. осигурява координацията на дейностите по:

 

 а) разработването и изпълнението на плановете за управление на речните басейни и на плановете за управление на риска от наводнения;

 

 б) финансирането и изпълнението на програмите от мерки по чл. 156н и на мерките за постигане на целите за намаляване на вероятността и на неблагоприятните последици от наводнения по чл. 146к, ал. 2, т. 2;

 

 2. ежегодно до края на месец март обсъжда изпълнението на националните програми за плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения в отделните сектори и определя необходимите мерки, които министърът на околната среда и водите предлага за приемане от Министерския